Остани при мен
Вплела ръката си в твоята ръка,
безмълвно се вглеждам в очите ти.
Прегръщам те, моя красива съдба,
с топли пръсти докосвам косите ти.
Откраднати мигове, после покой,
след екстаза на диво желание.
Страстни думи, целувки безброй,
изпълнени с нямо признание.
После тръгваш нанякъде пак,
оставам сама сред чуждите хора.
Поглъща ме тихо вечерният мрак,
душата ми стене в умора.
Изморих се да чакам да дойдеш от път,
днес си тук, а утре те няма.
Какъв беше този нелеп кръстопът,
на греховно желана измяна?
Знам, ще се върнеш отново при мен,
обичам те, където и да си ти.
Не мога без теб нито миг, нито ден,
от сърце аз те моля - този път остани!
© Петрана Кънева All rights reserved.
