Остани си любов
Тя е тук, до вратата стои,
но не влиза, а само въздиша,
плаче, моли - даже вече крещи,
побелява и пак е момиче.
Уморено присяда отвън,
търпеливо, без срокове чака.
Ще изляза - самотна е там,
а без нея съм крехка и малка.
Ще я викам да влезе при мен -
в моя дом има място за двама.
Остани, дори само за ден,
нелогична бъди, но желана.
Тя е тук, но обръща ми гръб,
с тихи стъпки със мен се прощава.
По-добре си иди като сън,
но любов остани си до края.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
