Останки от дом
Останки от дом
В мъглата от безумни настроения,
в свят, родил порочната искра,
с всеки дъх обгръща ни съмнение,
че в самите нас е цялата вина.
Виртуален свят премазва сетивата,
в матрицата животът е заспал.
Леден страх в очите на децата -
от най-дребното избухва луд скандал.
Изкушенията давят от витрината,
от блясъка очите ни болят.
Аромат на дом ще носи ли камината,
ако в чужда страст телата ни горят.
Самота горчи, а в устните - презрение.
Домът ни не е крепост, а затвор.
Думите, облечени в нетление,
увиснаха без спомен от олтар.
Да се махна ли - бушува всеки стон.
Думи-буря блъскат през стъклата.
Не мислиш, че в останките от дом
единствени ще страдат пак децата!
Сълзите питат „кой ще ме обича”,
светът се срутва в детските мечти.
Днес щастието пясъчно изтича,
ще го върнат ли изминалите дни?
Нещастие безропотно изплува,
последни капки кръв пълзят в сърцата.
Дом с любов безумно много струва,
по-скъп от всяко злато на земята!
24.11.11 г.
© Галена Върбева All rights reserved.
