galenavyrbeva (Галена Върбева)
45 80
24.11.2011 г., 14:43 ч.

Останки от дом 

  Поезия » Философска
590 0 8

Останки от дом

 

В мъглата от безумни настроения,

в свят, родил порочната искра,

с всеки дъх обгръща ни съмнение,

че в самите нас е цялата вина.

 

Виртуален свят премазва сетивата,

в матрицата животът е заспал.

Леден страх в очите на децата -

от най-дребното избухва луд скандал.

 

Изкушенията давят от витрината,

от блясъка очите ни болят.

Аромат на дом ще носи ли камината,

ако в чужда страст телата ни горят.

 

Самота горчи, а в устните - презрение.

Домът ни не е крепост, а затвор.

Думите, облечени в нетление,

увиснаха без спомен от олтар.

 

Да се махна ли - бушува всеки стон.

Думи-буря блъскат през стъклата.

Не мислиш, че в останките от дом

единствени ще страдат пак децата!

 

Сълзите питат „кой ще ме обича”,

светът се срутва в детските мечти.

 Днес щастието пясъчно изтича,

ще го върнат ли изминалите дни?

 

Нещастие безропотно изплува,

последни капки кръв пълзят в сърцата.

Дом с любов безумно много струва,

по-скъп от всяко злато на земята!

 

  24.11.11 г.

 

 

 

 

© Галена Върбева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??