Остаряхме красиво
В синята нощ, покрила морето,
докоснахме устни - същински пожар.
Отново сме млади, а ти си момчето,
което ми даде нощта като дар.
По пясъка влажен пристъпваме тихо,
вълните докосват ни - нежна роса,
ръката ми малка, в ръката ти скрита,
намери подслон, като птиче в нощта.
В усмивката моя отново се влюби,
по очите ти сини аз полудях.
Опомни се, момче, къде се изгуби -
а аз накъде ли сега полетях...?!
Години, години... така отлетели,
препускат стремглаво - буйни коне.
Косите ни сякаш от слана побелели...
остаряхме красиво, мое мило момче.
© Валка All rights reserved.
