Остарявам

Poetry

1.6K 0 19

Остарявам. Казвам го с усмивка.

Вярно ли е всъщност? Аз не зная.

Шепнат клони, още неразлистени:

"Всяка пролет връща те в безкрая,

всеки извор става огледало,

волен вятър мислите ти гонят."

Има ме. Сърцето ми е цяло.

Моя дом е космосът огромен.

Още вярвам в приказки магични,

а на възрастта ми не прилича...

Знам, че много хора ме обичат

и за тях оставам си момиче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Баткото (Николай Христов)

Не остарявай, Любов! С тръпка от самодивско докосване чакам 12 март, за да ми се изплъзеш от светлинното тяло като балканска пастърва от погледа на рибар-каракудар! Защо не искаш да ти изпратя едни мои чучулиги? Пролет иде и ще ти бъде по-малко тъжно

2010-03-10T08:04:16+02:00
ЛиРа (Лили Радоева)

!!!

2009-04-17T14:21:34+03:00
Баткото (Николай Христов)

Оле-ле-е-е-е! Викиииии! Веднага разбрах, че остаряваш бавно! Остарявай така поне още 100 години, а после ще ти кажа методиката за подмладяване! Честита да си!

2009-03-18T10:30:08+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Честит Рожден Ден и от мен с малко закъснение!
И за мен си оставаш момиче! Самодивите никога не остаряват!Бъди щастлива и обичана! Поздрави, Вики!

2009-03-16T09:53:03+02:00
Neon (Ол)

2009-03-14T14:54:09+02:00