Остарявам. Казвам го с усмивка.
Вярно ли е всъщност? Аз не зная.
Шепнат клони, още неразлистени:
"Всяка пролет връща те в безкрая,
всеки извор става огледало,
волен вятър мислите ти гонят."
Има ме. Сърцето ми е цяло.
Моя дом е космосът огромен.
Още вярвам в приказки магични,
а на възрастта ми не прилича...
Знам, че много хора ме обичат
и за тях оставам си момиче.