Оставаш там
Оставаш там
Оставаш там...в писмата неизпратени,
където мастилото чака да пие
сълзите ти....мечти и копнежи изплакани
по обща пътека в гората и "ние".
Оставаш там...във сънища недосънувани,
настъпани от утрото...за край,
как уморено лягат дните несбогувани
с лъжата за самотния ни рай...
Оставаш там...в мълчанието на камбаните,
езиците им слепнали за "вчера".
Как да продължа, болят ме вече раните
от скитането в думи, дето не треперят.
Оставаш там...и времето е спряло,
а всичко предвидимо е излишно.
Стрелките чакат в спомен без начало,
когато има болка...винаги е лично.
© Петър Трифонов All rights reserved.
