Остави ме...
Не си отивай, мили, не ме оставяй сама
да се губя в спомени щастливи,
да се чудя защо си тръгна любовта...
Колкото и да те обичам, аз не мога да те спра,
вътре в мене болката протича и разяжда ми плътта...
Очите, подути от плача, искат теб дори за миг да видят
и чак после могат да се затворят във вечността...
Защо толкова страдам? Явно писано ми е така...
Сама без тебе да оставам и да ми тежи раздялата...
Защо, защо ме остави и любовта голяма
тъй безжалостно забрави?!
Не съм вече твоята обич,
не споделяш вече моята мечта...
Прости ми, скъпи, но ще те обичам вечно,
дори до живот да страдам за това...
Обичам те, бебо!
© Красимира Петровская All rights reserved.
