Dec 2, 2007, 1:34 PM

Остави ме...

  Poetry » Love
943 1 2

Не си отивай, мили, не ме оставяй сама
да се губя в спомени щастливи,
да се чудя защо си тръгна любовта...

Колкото и да те обичам, аз не мога да те спра,
вътре в мене болката протича и разяжда ми плътта...
Очите, подути от плача, искат теб дори за миг  да видят
и чак после могат да се затворят във вечността...

Защо толкова страдам? Явно писано ми е така...
Сама без тебе да оставам и да ми тежи раздялата...
Защо, защо ме остави и любовта голяма
тъй безжалостно забрави?!


Не съм вече твоята обич,
не споделяш вече моята мечта...
Прости ми, скъпи, но ще те обичам вечно,
дори до живот да страдам за това...

Обичам те, бебо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Петровская All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...