Остави ме!
Остави ме да дишам!
Да избягам отвъд
и на воля свободно да тичам!
Остави ме да плача,
да се смея силно.
Из непознатото да крача!
Остави ме за момент,
за малко да се скрия,
да викам спокойно
и непоправимото да затрия!
Остави ме да се пречупя,
да падна, да се охлузя.
Да се затворя, да не говоря.
Не ми забранявай,
не се отдалечавай...
Не ми дишай във врата,
а просто наблюдавай!
Остави ме да сгреша,
да се поправя.
Сама
да разбера.
Остави ме да се променя.
Сама!
Не ми давай кърпичка,
когато трябва.
Нито любовна картичка
за нашата дата.
Не ме прегръщай
за довиждане...
Не ме изпращай
вечер до колата.
Не искам твоето помилване,
нито да ме държиш за ръката.
Остави ме да се загубя.
Пияна припеви да крещя,
да викам.
От радост да се погубя
в смисъла на песента.
Остави ме да се питам,
да се лутам,
да се намирам!
Остави ме да вдишам аромата на пролетта,
да избягам от клетката си непокорно
и на ръба с птичките свободно
... остави ме да полетя!
© Ро Си All rights reserved.
