Jul 11, 2016, 1:14 AM

...Остави ме да плача... 

  Poetry » Love
461 1 4

 

Остави ме да плача...

 

Остави ме да плача, да плача, да плача...

докато не пресъхне езерото на сълзите,

родени днес, дори да знам, че е невъзможно...,

защото това, което ме кара да плача така

 

е един безкраен океан, наречен любов,

в който колкото повече потъваш с любимия...

толкова повече летите нагоре към небесата...

и от там където сте и накъдето вървите...

 

никога няма да можете дъното да стигнете,

разстоянието ще увеличавате и доближавате

но дори и да го докоснете...в това ваше пътуване

никои няма да е сам, имате се един другиго...

 

Остави ме да плача, остави ме, любов...да плача...

в името на тези сълзи, провокирани от студа...

когато не сме били заедно от незнание, гордост

или от глупост, от какво друго би могло да бъде...

 

Остави ме да плача тези сълзи, създадени

от топлината, с която ме целуваш всеки миг...

Остави ме да плача, любов, за да не забравя...,

винаги да помня любими, че ти си виновен...

 

непрестанно да плача в болката и в радостта...,

в копнежа, когато ме прегръщаш и рисуваш...

Остави ме да плача, в тази сбъдваща се любов...

остави ме да плача, обич моя, заедно с теб...!

 

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви от сърце!
  • Като грижовна майка... обгръщаш тъгата на любимия! Сякаш е лист хартия и го мачкаш, мяташ в кошчето..., за да не се върне отново! За да се забрави, но преди това...да се прочете, тоест да се преживее! Прегръдки!
  • Стойностен плач има само когато осъзнаем, че "от срещата с красивото остава чувството за смърт..." . В любовта е винаги така. Блажени са плачещите от любов. Поздрав, Калиа!
  • "Да обичаш, това значи да си направен от сълзи..."- Уилям Шексир
    А когато любовта е споделена и се сбъдва, тогава нищо не липсва и се плаче от щастие... Красива творба! Докосва...
Random works
: ??:??