...Остави ме да плача...
Остави ме да плача...
Остави ме да плача, да плача, да плача...
докато не пресъхне езерото на сълзите,
родени днес, дори да знам, че е невъзможно...,
защото това, което ме кара да плача така
е един безкраен океан, наречен любов,
в който колкото повече потъваш с любимия...
толкова повече летите нагоре към небесата...
и от там където сте и накъдето вървите...
никога няма да можете дъното да стигнете,
разстоянието ще увеличавате и доближавате
но дори и да го докоснете...в това ваше пътуване
никои няма да е сам, имате се един другиго...
Остави ме да плача, остави ме, любов...да плача...
в името на тези сълзи, провокирани от студа...
когато не сме били заедно от незнание, гордост
или от глупост, от какво друго би могло да бъде...
Остави ме да плача тези сълзи, създадени
от топлината, с която ме целуваш всеки миг...
Остави ме да плача, любов, за да не забравя...,
винаги да помня любими, че ти си виновен...
непрестанно да плача в болката и в радостта...,
в копнежа, когато ме прегръщаш и рисуваш...
Остави ме да плача, в тази сбъдваща се любов...
остави ме да плача, обич моя, заедно с теб...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
