Опитах се да гледам напред.
Не ме остави на мира.
Не спирам да мисля за теб.
Главата ми ще експлодира.
Разкарай се вече от мен!
Пръждосай се! Дим да те няма!
Защо все се връщаш? Кажи!
Болест си. Напаст голяма.
Позволи ми да живея спокойно!
Омръзна ми да се лекувам.
Заради плашещите ми чувства към теб
постоянно да се самобичувам.
Всичко свърши. Не разбра ли?
Имай милост! И върви си!
Не ме измъчвай повече!
Веднъж завинаги иди си!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
