Острови в душата - 9
Гергана дълго поглед не откъсна
от тримата щастливо вдъхновени.
Сърцето ѝ в терзания се късаше
и осъзна, че вече е решена
при братовчеда, който я обича
без страх да иде и да се подложи
на нови операции пластични.
Зад океана всичко бе възможно.
Не може тази стройна хубавица
най-скъпите ѝ хора да пленява.
Дори да е всесилна като жрица,
съпругата война ѝ обявява.
Ще стане пак жената миловидна,
видът сегашен всекиго отблъсква.
Така ще върне близките си свидни
при себе си. Решена бе. Изтръска
косите си със жест категоричен,
готова пак сърцето да заключи,
а вопълът ѝ беше реторичен,
напомняше мотор на скорост включен.
. . .
Внезапната любов като коприва
расте напролет буйна и зелена.
Готова е и мъртвите във живи
да стори тя, дори и забранена.
Росица не допускаше, че може
вратата на сърцето да отвори.
Началото поиска да отложи,
усетила, че в нея пак говори
проплакалият глас на самотата.
Не искаше тя пленник да му става.
Но този ключ вълшебен на душата
отключи забранената октава
на чувствата. Нали го беше скрила!
Не е ли късно вече тя да бяга?
Животът беше книгата разлистил
да пише, вдъхновил се, нова сага,
в която героиня я направи.
В средата на полето си от чувства,
пред принципи, канони стари, нрави,
тя оправда зелените си буйства.
. . .
Момчил погледна сгушената Поли,
която спеше сладко на дивана.
Оплака се, че има гравоболие
и той предложи вкъщи да останат.
От бебе не обичаше тя шапка,
а слънцето прежуряше горещо.
Опита се по-малко да ѝ трака,
приготвяйки им за вечеря нещо.
Хазяинът бе сложил малка скара,
монтирана в красивата беседка.
Запалил бе следобедна цигара
и седнал с поглед към красива гледка.
Замисли се отново за Гергана,
учуден как успя да ги намери.
Не бе простил семейната измяна.
Затуй ли, щом го види, тя трепери?
Не чуваше молбите ѝ през сълзи,
намрази адвокатката ѝ млада.
Историята беше ясна. Пъзел
редяха двете, търсейки пощада.
- Къде си, тате? - чу гласа на Поля.
След миг тя беше вече на вратата.
Усилие положи той и воля
да скрие пак, че с буря е в душата.
- Добре ли си, детето ми, ти вече?
Ела при мене, нека те прегърна!
Вечеря вкусна майсторът изпече
и в апетитно блюдо я превърна!
- А няма ли да дойде леля Роси?
По-весело ще бъде да сме трима.
Тя не задава никога въпроси,
но отговор за всяко нещо има.
- Очаквах, че сами да сме желаеш,
но, ако искаш, мога да ѝ звънна.
- Харесвам я. Разбрал си и го знаеш.
Защо и тя да има нощ безсънна.
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
