Осъдена съм... Да поливам корен
До старите ракли,
с тъканите черги на мама...
Съм скътала моя чеиз.
Мисли и думи
надраскани.
Стихове... (сигурно)
някой ще каже, други пък...
Не!
Само мама
им вярва.
И ръси ги все с нафталин.
(Щяло да дойде тяхното време,
ми каза, преди да умре).
Може би
в лятото късно
или
снегът преди да се стопи...
ще дойде тоя ден.
Ще дойде!
Тъпанът да думна,
на мегдана да се чуе,
(че да мога) -
в мене, мама е замесила
гранит.
Знам, че мога... С очите си
пожар да угася.
Със тях и огън да запаля мога.
Бика да хвана за рогата,
звезди да смъкна от небето
и от камъка - вода да пусна.
Сега те няма, мале.
Сама в гората.
На живот осъди ме
след теб.
На тежък кръст...
Корен да поливам
и
заран плод да браня.
Опъната е пъпната ми връв
(да бъда правилно разбрана)...
Но не мога сред криви думи
да се крия...
Само това... НЕ!
Свещица ще ти пална.
Запази ме!
Отгоре дръж ме здраво!
Че пропука ли се в мен гранита,
вече зная...
Неправдата е
победила.
© Веска Алексиева All rights reserved.
