Apr 19, 2008, 8:41 AM

Осъдени

  Poetry » Love
701 0 3

Виж огъня,
колко красиво догаря
за последно в своето уединение.
Усети ме както никога преди,
послушай ме, търси спасение.
Бъди ангел за грешниците...
Плътта е мръсна като кал,
почерняла от нечисти мисли.
Едва ли друг ще има жал
към самотниците, създадени "Различни".
Ти и аз не намерихме утеха,
не и в чужди ласки или божията любов.
Ние търсехме смирение,
а открихме само болка, празен зов.
Тук няма шанс за нас,
пътищата се разделят.
Като две реки -
страстни, бурни, но самотни,
само извора споделят.
Бъди утехата на другите,
обичай ги, както аз обичах теб.
Не позволявай на смъртта
да те вземе, не и сега...
... тя дойде за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...