Осъдени души
Осъдени души.
Ще дойде вечер. Тягостно. Едва.
Пакет цигари. Чаши – две.
Бутилка премиум - "Кортен Сира́"
а сиренето – френско. За мезе.
И в тази тъй луксозна немотия,
помислих си за теб и колко пиша,
как влюбих се хлапашки. Та до шия,
така, че идвай! Зор ми е да дишам..
Да пием за любов и за съдбата!
Наздраве! После знаеш. Ще мълчим.
По тъмно двама с теб. Във тишината.
Ще стане чудо. Без да ни боли.
А ти пристъпяй. Нямай страхове!
Нали сме се разбрали. Идва край.
Нещастието мъчно. Пъкъл го зове.
Сега пътуваме. Към своя рай...
Ще дойде утро. Време за кафе.
И малко мляко. За да не горчи.
Целувки много. Ние – насаме.
Осъдени на щастие сме. Две души!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
27.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
