Осъмнах със надежда
Осъмнах със надежда...
но отчаян пак завари ме нощта...
Защото мътните води на ден прииждащ
лица със мрачни изражения пак влачат...
и шум от хиляди автомобили,
порой от грижи и баналност,
отровени с лъжи души...
Реката мътна на безвремието влачи
изкормените чувства на народ потресен -
забравил от къде идва, не знаещ накъде отива,
немеещ пред разрухата и пошлостта...
Какво днес значи "роден дом"?
Какво е "книжнина" или пък "справедливост" -
слова, изпразнени от съдържание,
понятия, в затвор от фалш захвърлени.
Забравени, охулени, отритнати
из миналото бродят сиротни и "дръзновение", и "всеотдайност",
и "работа на ползу рода"...
Кратуни кухи днес се разпореждат с живота и благата на народа...
© Велин Евстатиев All rights reserved.
