Бавно вдигам очи. Срещу мен – скитница някаква, позната отнякъде.
В мръсни одежди и с поглед сломен бавно протяга към мене ръката си.
Не, не към мен, просто бърше сълза по лицето познато бавно потекла.
После бавно отпуска надолу ръка, по познатата скъсана дреха...
Бавно пускам в полите и грош, смеха ú неистов като ехо дочувам -
„Не прося пари! Искам просто любов!” С трясък пада огледалото счупено...
© Мирабел All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
