От Бареков до Слави
разхождайки се в цялата страна.
И научавам всичко, общо взето…
Той всеки ден създава новина.
Екранът после става във брашно,
усмихнат Звездев щом се появи.
Записвам всичко точно – мотамо.
Ще го направя вкъщи, може би.
Усмихната, облечена в червено,
за мене лично, искрено дори,
след Звездев идва ред и на Миглена
да я поглъщам с жадните очи.
Емисия за нови катастрофи,
убийства и покачващи цени,
завършваща със времето и спорта…
Рекламен блок за стоки без цени…
Сапунките прескачам. За кенеф.
И облекчен отново се завръщам.
В очакване на следващия кеф,
емоции от радост да поглъщам.
Не си мислете, че следобед няма.
Прескачам ги и много ми е криво,
но гледам с интерес „Часът на мама”,
а после се прехласвам по „Горчиво”…
С хлапетата си меря интелекта.
От мене знаят те къде-къде…
Предаване за супер комплименти…
Дали съм бил аз някога дете?...
След туй не знам, че трябва и да хапна.
Усещам се препълнен с новини.
Доспива ми се, ама все го чакам,
че шоуто на Слави най-върви.
Актьорите му сменят двеста кожи…
Балет и песни… Гости и… мечти.
Да прави шоу, Слави много може.
След него… Край за днес на БТВ.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
а аз не