Apr 6, 2008, 7:33 PM

От Бареков до Слави

1.1K 0 13
С Бареков си изпивам аз кафето,
разхождайки се в цялата страна.
И научавам всичко, общо взето…
Той всеки ден създава новина.

Екранът после става във брашно,
усмихнат Звездев щом се появи.
Записвам всичко точно – мотамо.
Ще го направя вкъщи, може би.

Усмихната, облечена в червено,
за мене лично, искрено дори,
след Звездев идва ред и на Миглена
да я поглъщам с жадните очи.

Емисия за нови катастрофи,
убийства и покачващи цени,
завършваща със времето и спорта…
Рекламен блок за стоки без цени…

Сапунките прескачам. За кенеф.
И облекчен отново се завръщам.
В очакване на следващия кеф,
емоции от радост да поглъщам.

Не си мислете, че следобед няма.
Прескачам ги и много ми е криво,
но гледам с интерес „Часът на мама”,
а после се прехласвам по „Горчиво”…

С хлапетата си меря интелекта.
От мене знаят те къде-къде…
Предаване за супер комплименти…
Дали съм бил аз някога дете?...

След туй не знам, че трябва и да хапна.
Усещам се препълнен с новини.
Доспива ми се, ама все го чакам,
че шоуто на Слави най-върви.

Актьорите му сменят двеста кожи…
Балет и песни… Гости и… мечти.
Да прави шоу, Слави много може.
След него… Край за днес на БТВ.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сапунките пропускаш... а аз не
  • Страхотно!!! Разсмя ме от сърце! БТВ наистина ти дължи един тлъст хонорар! Поздрави!!!
  • Вальо, да вземеш да напишеш и за някоя друга ТВ, а?
    Че и от там ако пратят хонорар, да има повече с какво да ни почерпиш!
    Мерси за усмивката!
  • Много реалистично.Забавно.
  • Да ти кажа нещо. Вземи и гледай някоя сапунка, че може да сътвориш още нещо хумористично, на което да се посмеем от сърце.
    Поздрав за този стих!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...