Не те познах. Не те познах веднага.
Дори не те и питах откъде си.
Пантофки – и да нося – все ми стягат.
И има по-приемливи от мен принцеси.
Не те познах. Не гръмнаха сирени.
Не виждах кон – ни бял, ни черен.
Никакъв.
Ни принц видях да идва да ме вземе,
ни глашатай – пред всички да ме викне.
Не те познах. Не те познах тогава.
Търговци – много. Толкова и гладни.
А хляб и риба никой не раздаде.
Не звъннаха камбаните парадно.
Не знам защо си тук и откъде си.
Неведоми са пътищата... Сложни.
Но знам къде живееш. Много лесно -
от ден едно ми заживя под кожата.
© Елена Биларева All rights reserved.
Поздрав!