От днес иде ми да изкрещя,
живее ми се, много ми се живее,
без да знам причина за това,
сърцето ми и то от радост пее.
Дали от времето, не зная,
дали от случайно срещнат непознат,
живее ми се, нямам време да гадая
причината коя е за този мой преврат.
И слагам край за всичко да ми пука,
от днес ще почна да живея
и нищо че навън дъждът капчука,
аз все за нещичко ще се засмея.
© Илия Левков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
