От днес иде ми да изкрещя,
живее ми се, много ми се живее,
без да знам причина за това,
сърцето ми и то от радост пее.
Дали от времето, не зная,
дали от случайно срещнат непознат,
живее ми се, нямам време да гадая
причината коя е за този мой преврат.
И слагам край за всичко да ми пука,
от днес ще почна да живея
и нищо че навън дъждът капчука,
аз все за нещичко ще се засмея.
© Илия Левков Всички права запазени