Oct 13, 2009, 12:57 PM

От извора 

  Poetry » Love
1302 0 31

© Мартина Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стиха ти носи наслада - много влюбено и откровено пишеш!
    Привет!
  • "Целувам те накрая на съня.

    А утрото ми - тиха пепелянка,

    промъква се и гони те от там."

    Очарована съм!!!
  • Вилдан - привет! Радвам се, че си тук!
    Привет и на теб, Любител, радвам се, че харесваш творчеството ми!
    Дими, Ачо - вие сте винаги до мен-голямо Благодаря за подкрепата ви!
    Петя-трудно е,но си заслужава борбата!
    Ники-Още се пазя да не стана камък, това най-страшното! Поздрави!
  • Мартина, все ми е на ума, че няма да станеш камък! Имаш заложби за други неща - за писане на стихове, за пълно отдаване на нещата, към които се стремиш. Голямо БРАВО!
  • Болезнено усещане,чувство на празнота при липсата на любим човек...
    Наблюдаваш всички минаващи влюбени,хнанати за ръце,а вътре в теб всичко се раздира...Знам какво е...
  • Едва ли от пламъка може да стане камък? Страхотна си! Поздравления!
  • Поздравления Марти,
    Любов и затрогващо въздействие на стиха! Невероятна си... С обич Дими
  • Хубави стихове1
  • Колко влюбено!
  • Много ме зарадвахте, приятели! Благодаря!
  • Прекрасни стихове, мартина!!
  • Извор си! Няма да пресекнеш! Страхотен образ на чистота, щедрост и всеотдайност си изваяла! Стройни стихове, които дишат с една фина чувствителност и пленителна женственост! Поздрав!
  • Прекрасно! Много!
  • А това тук е грамадия!
  • Много хубаво!
  • Прекрасен стих... Почувствах го... Поздрави и усмивки!
  • Няма да нахалствам, че ще ме гърми рейнджъра, ама ръка ще ти целуне: Зем.
  • Светле, Дани, Иво-благодаря. Ева-приемам прекрасния ти поздрав! Поклон!
  • Вместо поздрав:
    На мислите ми в есенните тръни

    препъна се Луната и замря.

    Огря до дъно моето безсъние,

    разпънато на кръст от самота...



    ... видя на суетата ми черупката.

    И голата ми нежност освети.

    Проблеснаха копнежите пропукани,

    а женската ми твърдост се стопи,



    че плачеше Луната коленичила.

    С трънливата си мисъл я раних.

    А тя предсмъртно светеше в очите ми

    и в мене с болка раждаше се стих,



    преплетен с ароматите на изгрева,

    разголен от тъгата ми по теб...

    И благодарен също. Че те има,

    макар и да си толкова далеч...
  • Поздравления...а този образ на пепелянката е запомняш се...
  • Много женствено и чувствено!Поздравления!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, че се спряхте при извора ми!
  • С риск да ме накажат от "управата", с ръка на сърце ти давам МНОГО <a href="http://smiles.33b.ru/smile.123085.html" target="_blank"><img src="http://s15.rimg.info/1832992972ceff4b337f0bb8a72e6511.gif" border="0" /></a>!!!
  • прекрасно е ! поздрав !
  • Пулсиращ стих - като пулса Вселенен... И аз имах нужда да те прочета, Марти...
  • Благодаря, Приятели! Прегръдки!
  • "Целувам те накрая на съня.

    А утрото ми - тиха пепелянка,

    промъква се и гони те от там."

    Много харесах!Поздрави!
  • Красотичка!
  • И днес вали и тихо стене вятър.

    И още в мене зее Самота.

    СълзИте ми - едно солено ято,

    политнаха към майката Земя!



    Красиво и тъжно
  • браво бе, Мартине! много даже!
Random works
: ??:??