От извора
Спри за малко бързите си стъпки.
До извора ела и приседни.
Усещаш ли по тялото ми тръпки,
в очите неизплакани сълзи?
Недей да бързаш-нека ти разкажа
за времето, в което съм сама.
И моля се, дано не ми откажеш!
Ужасно имам нужда от това.
Откакто си заминал аз съм сянка.
Целувам те накрая на съня.
А утрото ми - тиха пепелянка,
промъква се и гони те от там.
И дните ми са празни и студени.
Небето се разплака от това,
че двамата сме вечно разделени
и цяла вечер тъжен дъжд валя.
И днес вали и тихо стене вятър.
И в мене още зее Самота.
СълзИте ми - едно солено ято,
политнаха към майката Земя!
Но истински те пазя във сърцето.
Във вените ми пулсът ти тупти
и само ти, единствен под Небето,
страшно си ми нужен, разбери!
И моля те, недей да ме упрекваш.
Изпий от шепите ми Любовта!
Откажеш ли ми, изворът ще секне
и аз ще стана камък, не жена!
© Мартина Василева All rights reserved.
