От корен в цвете ще израсна
И знам, обичах до безкрайност.
Вярвах, плаках и летях.
Сега потъвам от абсурдност.
Защо за дявола копнях?!
От всичко лишно ще избягам,
до болка сляпа вече бях!
От скитане почти забравям
какво ли скришом пожелах...?
Заблудата превърна ме в отрова
и станах мрачна сянка на жена,
но знам, ще счупя таз окова,
ще запълня всяка празнина.
От корен в цвете ще израсна,
с пеперудени криле ще пърхам!
Всяка част от мен ще драсна,
даже името си ще разбъркам...
Да забравя, че е имало нещастен
ден на мойто съществуване.
Светът към болка е пристрастен,
но аз ще спра с това преструване!
© Ива All rights reserved.
