И знам, обичах до безкрайност.
Вярвах, плаках и летях.
Сега потъвам от абсурдност.
Защо за дявола копнях?!
От всичко лишно ще избягам,
до болка сляпа вече бях!
От скитане почти забравям
какво ли скришом пожелах...?
Заблудата превърна ме в отрова
и станах мрачна сянка на жена,
но знам, ще счупя таз окова,
ще запълня всяка празнина. ...