Не искам повече да страдаш,
не искам да те боли.
Недей духом да падаш -
до теб съм и ми се довери.
Аз ще поема всяка твоя вина,
смей се ти от сърце.
Вземам тъгата и оставям ти радостта -
искам само да си добре.
И сълзите ти ще взема,
усмивката ще ти оставя.
Твоето страдание като съдба ще приема -
за щастието ще забравя.
Болките ти ще взема на ръце
и твоят кръст на моите рамене.
Безкрайна към теб любовта -
всичко ще направя, за да те спася.
© Катя Бобойчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
