Не искам повече да страдаш,
не искам да те боли.
Недей духом да падаш -
до теб съм и ми се довери.
Аз ще поема всяка твоя вина,
смей се ти от сърце.
Вземам тъгата и оставям ти радостта -
искам само да си добре.
И сълзите ти ще взема,
усмивката ще ти оставя.
Твоето страдание като съдба ще приема -
за щастието ще забравя.
Болките ти ще взема на ръце
и твоят кръст на моите рамене.
Безкрайна към теб любовта -
всичко ще направя, за да те спася.
© Катя Бобойчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
