Любовта ни дава сили
и размаха
на крилата.
От любов сме се родили
и с любов растат децата.
Всичко, ако щеш, вземи ни,
зъл животе,
но в сърцата
зрънце обич остави ни,
запази у нас искрата!
Пътя ни да осветява,
да ни топли
в зимни нощи!
С нас до края да остава,
да ни окрилява още!
© Славка Любенова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
