Не знам какво е загуба на време.
Но зная колко време те загубвах.
Разтягах тетивата до кървене
на пръстите си, в страх да се събудя.
Не беше нужно даже да ме помниш,
защото всяка среща бе случайност -
кому е нужно чувство за тегловност?
Кому е нужен поглед от окаяност?
Диханието на нощта ме свари
полуанфас, изцяло неподготвена.
Очаквах, че познатото "по старому"
ще се изроди във "неудобство", но ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up