Мила моя мамо,
още те обичам
и в съня ти само
нежно ти се вричам.

Само в него мога
твоята душа
от злите тревоги
да утеша.

Аз бях нищо още
в твоята утроба
на живота нощен
плодът непотребен.

Бях беззащитно
мъничко създание,
но ненаситно
търсещо внимание.

Исках да погледна
синьото небе,
но очи аз нямах-
ти ми ги отне.

Исках аз да чуя
твоя топъл глас,
него да жадувам
всеки ден и час.

Мила моя мамо
днес не си сама,
татко е при тебе,
но пък аз умрях.

Нищо няма мамо,
аз съм пак добре,
тукa на небето
всичко е наред.

Искам много мамо
прошка да ти дам,
нека си щастлива
на земята там.

Пращам ти целувки,
макар във съня ти.
Твоите милувки
са ми непознати.

Но пък мога мамо
да си те представям
и на твойто рамо
cвoя дъх оставям.

Много те обичам,
знам че ти не си
капчица виновна
за мойте беди.

Чао мила мамо,
времето изтече,
утрото се ражда,
аз не мога вече.

Поздрави на татко,

Недей го вини,

a от мене сладко

ти го целуни.