6.07.2015 г., 10:55  

От мен

673 0 0

Мила моя мамо,
още те обичам
и в съня ти само
нежно ти се вричам.

 

Само в него мога
твоята душа
от злите тревоги
да утеша.

 

Аз бях нищо още
в твоята утроба
на живота нощен
плодът непотребен.

 

Бях беззащитно
мъничко създание,
но ненаситно
търсещо внимание.

 

Исках да погледна
синьото небе,
но очи аз нямах-
ти ми ги отне.

 

Исках аз да чуя
твоя топъл глас,
него да жадувам
всеки ден и час.

 

Мила моя мамо
днес не си сама,
татко е при тебе,
но пък аз умрях.

 

Нищо няма мамо,
аз съм пак добре,
тукa на небето
всичко е наред.

 

Искам много мамо
прошка да ти дам,
нека си щастлива
на земята там.

 

Пращам ти целувки,
макар във съня ти.
Твоите милувки
са ми непознати.

 

Но пък мога мамо
да си те представям
и на твойто рамо
cвoя дъх оставям.

 

Много те обичам,
знам че ти не си
капчица виновна
за мойте беди.

 

Чао мила мамо,
времето изтече,
утрото се ражда,
аз не мога вече.

 

Поздрави на татко,

Недей го вини,

a от мене сладко

ти го целуни. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...