Искам само да те залича,
от вселената и моя разум,
Искам от сърцето си да те изтръгна,
със ръцете си да те разкъсам,
с пръстите си да те изрисувам.
Искам с поглед да те поваля,
земята да попие всичко -
всяка мисъл, всеки малък грях със теб,
но не, защото те забравих,
а защото ме боли,
когато ми говориш безразлично,
а в сърцето ми все още огънят гори.
© Гергана С All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
