От пепелта
На леден плащ от сивия гранит,
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен,
когато екне взрив, разтърсващ ек.
И в мен се срива всеки свят безценен,
погълнат в кървавия, днешен век.
Това е лава огнена, стихийна,
във нея няма милост, нито жал.
И истината гола и всесилна,
изгаря всеки крехък идеал.
И от пепелта, където всичко тлее,
ще се роди живот зелен и млад.
Защото, както огънят живее,
и всяка смърт е нов, възроден свят.
© Бончо Бончев All rights reserved.
