От пустото ежедневие
Събуждаш се, закусваш и обличаш
най-хубавите, черни свои одежди
и кафето с мляко го обичаш,
всичко знам, недей повдига вежди!
Колата палиш, тръгваш с нежелание
в поредния, тъй сив работен ден.
В очите ти прочитам аз страдание,
май ти липсва нещо в твоя ден.
Пристигаш, мръщиш се, отново скука,
а шефът яростен по теб крещи
и казваш, че отказваш се, до тука!
Готов си да напуснеш, но дали?
И на този ден видя му края,
запътваш се към вкъщи облекчен,
главата те боли ужасно, зная,
в леглото лягаш, гушкайки се в мен.
А аз съм будна, нещо сън не ме лови.
Целувам те, глава в гърдите свеждаш,
а вътре в мене нещо тъй боли,
забравила съм даже как изглеждаш.
най-хубавите, черни свои одежди
и кафето с мляко го обичаш,
всичко знам, недей повдига вежди!
Колата палиш, тръгваш с нежелание
в поредния, тъй сив работен ден.
В очите ти прочитам аз страдание,
май ти липсва нещо в твоя ден.
Пристигаш, мръщиш се, отново скука,
а шефът яростен по теб крещи
и казваш, че отказваш се, до тука!
Готов си да напуснеш, но дали?
И на този ден видя му края,
запътваш се към вкъщи облекчен,
главата те боли ужасно, зная,
в леглото лягаш, гушкайки се в мен.
А аз съм будна, нещо сън не ме лови.
Целувам те, глава в гърдите свеждаш,
а вътре в мене нещо тъй боли,
забравила съм даже как изглеждаш.
© Вероника Камбурова All rights reserved.
