Събуждаш се, закусваш и обличаш
най-хубавите, черни свои одежди
и кафето с мляко го обичаш,
всичко знам, недей повдига вежди!
Колата палиш, тръгваш с нежелание
в поредния, тъй сив работен ден.
В очите ти прочитам аз страдание,
май ти липсва нещо в твоя ден.
Пристигаш, мръщиш се, отново скука,
а шефът яростен по теб крещи
и казваш, че отказваш се, до тука!
Готов си да напуснеш, но дали? ...