От ръба
Вкопчих се
в ръба на този свят.
Да ме гледа -
времето бе спряло.
Аз ли луда бях
или пък то?
Аз ли или то
бе взело-дало?
Вглеждам се -
размазан силует -
някой се наканил -
недолистен...
Някой прозаик
или поет...
Някой наранен,
сломен,
пречистен.
Вслушвам се -
безгласна тишина -
музика за дишане.
И дишам.
Златоструйна мека светлина
сякаш ме изсмуква.
Нейде свише...
Може би съм аз.
Не разгадавам
сянката, защото се размива.
Всъщност е Човек.
Ненаживян.
Полъх от криле.
И той отива...
