teis
48 571
29.02.2016 г., 18:23 ч.

От ръба 

  Поезия » Друга
739 4 8

Вкопчих се 
в ръба на този свят. 
Да ме гледа - 
времето бе спряло.
Аз ли луда бях  
или пък то?
Аз ли или то 
бе взело-дало?

Вглеждам се - 
размазан силует -
някой се наканил - 
недолистен...
Някой прозаик
или поет...
Някой наранен, 
сломен,
пречистен.
Вслушвам се - 
безгласна тишина -
музика за дишане. 
И дишам. 
Златоструйна мека светлина
сякаш ме изсмуква. 
Нейде  свише...

Може би съм аз.
Не разгадавам
сянката, защото се размива.
Всъщност е Човек. 

Ненаживян.

 

Полъх от криле. 
И той отива...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??