Feb 4, 2009, 9:34 PM

От себе си

  Poetry
890 0 3

 

От себе си ти давам -

от мислите, душата си ти подарявам.

Неосъзнато, може би дори наивно,

повярвах в тебе безпричинно...

Губя се, пропадам, изправям се и продължавам,

с тебе искам без дори да зная,

с тебе да се опозная.

И така, раздавам ти без свян всичко в мене,

що до днеска не раздадох

може би се престраших,

може би за първи път не друг, а аз реших...

Ръцете си да ти подам,

към тебе с устрем се затичах

и не съжалявам, знам,

понеже наистина те заобичах...

И така е хубаво, когато ти говоря,

когато от себе си ти давам,

защото мога, и не го отричам,

сега по-силно от всякога да те обичам!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...