От умрял писмо
ОТ УМРЯЛ ПИСМО
Получих в електронните си пощи
от непознат човечец кратък стих.
Не знам какво натиснах, ала снощи
e–mail–а – без да искам, го изтрих.
Дори не забелязах от кого е?
Навярно някой братец по перо?
И се почувствах адски недостоен
да милна сърчицето му добро.
Навярно е поискал да ми каже,
че е замръкнал – горестен и сам?
И – сигурно? – надявал се е даже
назаем две-три рими да му дам.
А може би е бил нещастно влюбен,
и е решил със мен да сподели?
И аз в любови нявга съм се губил! –
знам колко страшно подир тях боли.
Не зная кой си ти, добри човече? –
до заранта от ужас не заспах.
Един от друг живеем тъй далече!
Прости ми, ако можеш? – този грях.
Надеждата ти вехне като цвете.
И зъзне сърчицето ти само̀.
Един човек осъмна – непрочетен.
И чака от умрял поет писмо.
© Валери Станков All rights reserved.
