palenka (П Антонова)
458 17212
Dec 1, 2019, 2:15 PM

От вечните въпроси... 

  Poetry » Phylosophy
350 4 7

Колко е голямо сърцето човешко,

колко може да носи болки и грешки,

дори безумно когато се лутаме,

или животът отнема ни скъпите,

и парче по парче от него отчупва,

а то в агония от кърви се дави,

и с кърви сломени парчета лепи,

стискаш зъби и... продължаваш...

 

Колко е силно сърцето човешко,

да преглъща и бори своите грешки,

да прощава дори непростимото,

да вижда отвъд необозримото,

да рисува картини със слова невиди́ми,

да те топли и в най-лютата зима,

и със здрава непоколебима ръка

да те води напред в непрогледна тъма?

 

Колкото голяма и е силна душата –

тя е пътят, тя е и светлината:

с нея лети – тя му дава крилата,

тя е животът и преизподнята!

© П Антонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Елка (Елка Тодорова) - нека! Благодаря ти! 🌺🌻 🌺
  • Поздравления, Пепи! Нека сърцето е силно да дава посоката!
  • Таня... 💕

    Деничке, Марго, Стойчо - Страхотни коментари, благодаря ви!
  • Колкото голяма и е силна душата –
    тя е пътят, тя е и светлината:
    с нея лети – тя му дава крилата,
    тя е животът и преизподнята!
  • Хубаво е. По-силно и смело е от това, което смятаме ❤️
  • Сърцето си е орган с нормална големина. Може да се изтегли. Но, душата... В това е чудото. Безкрайноста, необятността на душата, как се вмества в измеримото сърце? Много ми хареса!
  • Чудесни въпроси!
    На които трябва да си отговори всеки сам.
    Поздравления, Пепи!
Random works
: ??:??