От вечните въпроси...
Колко е голямо сърцето човешко,
колко може да носи болки и грешки,
дори безумно когато се лутаме,
или животът отнема ни скъпите,
и парче по парче от него отчупва,
а то в агония от кърви се дави,
и с кърви сломени парчета лепи,
стискаш зъби и... продължаваш...
Колко е силно сърцето човешко,
да преглъща и бори своите грешки,
да прощава дори непростимото,
да вижда отвъд необозримото,
да рисува картини със слова невиди́ми,
да те топли и в най-лютата зима,
и със здрава непоколебима ръка
да те води напред в непрогледна тъма?
Колкото голяма и е силна душата –
тя е пътят, тя е и светлината:
с нея лети – тя му дава крилата,
тя е животът и преизподнята!
© П Антонова All rights reserved.
