palenka (П Антонова)
458 17197
1.12.2019 г., 14:15 ч.

От вечните въпроси... 

  Поезия » Философска
349 4 7

Колко е голямо сърцето човешко,

колко може да носи болки и грешки,

дори безумно когато се лутаме,

или животът отнема ни скъпите,

и парче по парче от него отчупва,

а то в агония от кърви се дави,

и с кърви сломени парчета лепи,

стискаш зъби и... продължаваш...

 

Колко е силно сърцето човешко,

да преглъща и бори своите грешки,

да прощава дори непростимото,

да вижда отвъд необозримото,

да рисува картини със слова невиди́ми,

да те топли и в най-лютата зима,

и със здрава непоколебима ръка

да те води напред в непрогледна тъма?

 

Колкото голяма и е силна душата –

тя е пътят, тя е и светлината:

с нея лети – тя му дава крилата,

тя е животът и преизподнята!

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елка (Елка Тодорова) - нека! Благодаря ти! 🌺🌻 🌺
  • Поздравления, Пепи! Нека сърцето е силно да дава посоката!
  • Таня... 💕

    Деничке, Марго, Стойчо - Страхотни коментари, благодаря ви!
  • Колкото голяма и е силна душата –
    тя е пътят, тя е и светлината:
    с нея лети – тя му дава крилата,
    тя е животът и преизподнята!
  • Хубаво е. По-силно и смело е от това, което смятаме ❤️
  • Сърцето си е орган с нормална големина. Може да се изтегли. Но, душата... В това е чудото. Безкрайноста, необятността на душата, как се вмества в измеримото сърце? Много ми хареса!
  • Чудесни въпроси!
    На които трябва да си отговори всеки сам.
    Поздравления, Пепи!
Предложения
: ??:??