Jan 28, 2023, 9:24 PM

"От вятър"

  Poetry
618 0 1

Явно нещо ме човърка,

към целта щом се отправя.

И във всичко ми се бърка, 

строгостта ми подчинява.

 

И тестото ми какво е –

питат ме познати.

Казвам: "Въздухът е мой 

и ще ида на Луната."

 

Явно нещо ме подмята

като есенно листо.

Туй е Господарят Вятър.

Аз от вятър съм, не от тесто.

 

                    02.06.1991 год.

                    Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...