ВесиФилипова
36 results
Човек, забравил своите родители
преследваше желаната съдба.
Парите станаха му утешители,
а с миналото водеше борба.
Имане, дом и кариера, ...
  156 
Следобеда не ми отнемай-
внезапно ще изстина,
като изключена машина.
От тока ми не вземай.
не ми звъни по телефона- ...
  194 
Опитайте се!
Завържете вятъра.
Ако можете-
реката замразете!
В мозъка ми гъвкав ...
  201 
Като че сега света открих.
И погледът ти като струя
светлина божествена покри
лицето ми. За да те чуя,
забравила бих всеки шум - ...
  341 
Звездите няма да ви кажат "Браво",
задето сте опушили небето.
Бог вижда ви и чудо ще направи.
Къде е бог?Подсказва ми сърцето,
че той е тук и пак е верен на Земята. ...
  182 
Стройно единомислие
на светлина, листо
и вятър.
Корени, смисъл,
тълкуване- ...
  271 
Войни-като запалени от клечка.
Вихрушки, бури и убийци – клони.
Природата превръща се във пречка
да можем свойте цели да догоним.
Какво е да обичаме и мразим ...
  226 
Завещавам
на птичката Орехче -
от сърце - трохички,
на Листото жълто -
ветрове, ...
  887 
Мои стихове - малка радост
като мигли - късметчета,
от очите паднали.
Мои сладки измишльотини,
трогващи ме до сълзи. ...
  357 
Трябва рано да станеш-
да е дълъг денят.
Има толкова време
до Нищото.
Има толкова тайни, ...
  389 
Сянката е все по-очевидна,
щом Слънцето се приближава..
....
Върху жълти листа
мекодреха сърна - ...
  352 
Причината е важна,
да се хвърлиш във водата,
ако жегата изяжда
твоите сили.
Светли кръгове ...
  436 
Момчетата зеленооки.
Аз загивам,
защото погледът ми
има сто посоки-
като зелената трева- ...
  266 
Подмладеният град се усмихна
след ежедневни дъждове.
И зрелостниците притихнали
усещат как Животът ги зове.
Дали ще си платят за всяка радост, ...
  260 
Малчугани, невръстни хлапета
свикват с лаптоп и таблети.
Те не знаят още да четат-
истината как ще усвоят?
Моят племенник е стиснал джиесема- ...
  386 
Между тревата и реката си се спрял.
Побързай, че ще остарееш.
В мен щурците дават ти сигнал.
Риби безмълвни пътуват във нея.
Аз съм тревата, реката е тя. ...
  435 
Тази сутрин морето е чисто.
В свойта длан крехки миди брои.
И днес му праща Слънцето от Изток
рожби огнени-да напои.
Тази сутрин брегът е тъй тих... ...
  418 
Очакваме чудо да стане от раз.
Работихме като пчелички.
Вселено, Вярата върни във нас.
Очакваме от теб – да върнеш всичко!
  480 
Изкуствените мигли на прозореца
от истината пазят и от прах.
Прахът боли във чистите очи.
Преданите щори на прозореца.
Пазят ме, когато пиша нощем- ...
  225 
Рубинът -знае своя блясък.
От Слънцето го научава.
Гларусът-дори заради крясъка-
поклони заслужава.
Танца на думи открила- ...
  818 
публикувано 20 февруари
Отишли много интелектуалци, политици и прочие светски персони да гледат първата вечер представлението на Малкович и Ингеборга и не щеш ли, пак излагация. Поднася се букетът от кметицата на София Йорданка Фандъкова и започва някакво грозно освиркване на букета от врагове на Фа ...
  608 
Голямото копито на деня
като тревичка ще ме смачка,
ако не побягна.
Зъл подсказвач вдига погледа ми
и ме лъже, че има време още- ...
  235 
Ум - по мълчанието разпознавам
и по краткостта на казаното.
Аз на моя бряг оставам -
от плагиатството опазена.
Върви на пръсти моят стих - ...
  413 
Като зарове в свойте ръце
започна Бог да ни премята.
Като крехко сурово яйце
разчупи се и се разля Земята.
Земетръсите като юмрук ...
  310 
Аз-самотната вълчица
с мойта тъй целувана уста.
Нежна съм, но съм вълчица.
Днес в сърцето опустя.
Нека да ме сграбчат книги. ...
  284 
Мъничка планета.
дето все се връщам.
Носят ме нозете,
повеждат ме към къщи.
Ухание ме упоява, ...
  218 
Твърде късно е- да сбъркаш пътя.
Твърде млад си-да улучиш.
Прозрачна е Росата сутрин.
Бъбрива е-тъй вярва на тревата.
Ала е достатъчно, ...
  268 
Явно нещо ме човърка,
към целта щом се отправя.
И във всичко ми се бърка,
строгостта ми подчинява.
И тестото ми какво е – ...
  236 
Птицата летеж сънува.
Земята жадна е.
Слънце без билет пътува
на лодка във безкрая син
от небеса грамадни. ...
  205 
Дяволчетата почиват.
Дяволчетата ги няма.
Ала в рая е фалшиво.
Аз съм равновесно-няма.
Равновесието ми ме плаши. ...
  269 
Изнемогваха прогнилите дъски
от топуркането на джуджетата.
Още миг-подът щеше да рухне.
Малките човечета хвърляха мълнии-
очите им святкаха гневно- ...
  262 
Цветята нощем са зловещи,
защото нямат своя цвят.
Единствено звездите като свещи
огряват омагьосания свят.
Цветята нощем нямат име, ...
  260 
Нищо не свършва със залеза.
Ний залязваме даже нарочно,
за да може отново да почнем.
Умореният изгрев е залезът.
Нищо не свършва със залеза. ...
  336 
"Обичам всичко да е сгушено-
всичко да е беззащитно, мило.
Обичам тайно да подслушвам,
обичам много сгушената сила.
Обичам всичко да е вятърно ...
  329 
Светлина, извираща от полилея
пипала рисува по тавана.
Аз съм също като нея-
все измислям острие и рана.
Аз съм като нощна пеперуда- ...
  1103 
Вечно някой са осмяли
сценаристите на Слави.
Смешки или скеч безумен
пишат всичко, що им хрумне.
Хулят политици, прими ...
  1325 
Random works
: ??:??