Feb 20, 2008, 12:32 PM

От звездите изгряват любов и страст

  Poetry
659 0 0

 Чуй сърцето как се търкаля и те обръща.

Върнах искрите в изгарящи чинии на страстта.
Ти си като светещо  огънче, а частица  от мен остана в теб.

Омотах се не веднъж с дъждовните капки.

Плениш ли ме, аз ще те опаря.

Докоснеш ли ме, ще те  побъркам.

Целунеш ли ме, вече си плен от мен.

Замръзнеш ли, ще се полепя по теб.

Полепени ръце се  движеха около мен.

А аз си двежех с тях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...