Apr 24, 2013, 10:09 AM

Отблясъци

  Poetry » Love
1.2K 1 0

 

Отблясъци се сипят от кристала
и в миг земята напоена е с Любов.
Защото знаеш, че чрез теб е цяла
надеждата за светъл благослов.

Не, още няма сивота в косите
и няма бръчка, челото в сияй.
А слънчевият глас и тук долита
и гали сетивата ти безкрай.

Опитай се да бъдеш нему равна
и знай - ще те дари с това
да имаш истинска хармония, но славна
с нетленната си, в чистота душа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...