Apr 24, 2013, 10:09 AM

Отблясъци

  Poetry » Love
1.2K 1 0

 

Отблясъци се сипят от кристала
и в миг земята напоена е с Любов.
Защото знаеш, че чрез теб е цяла
надеждата за светъл благослов.

Не, още няма сивота в косите
и няма бръчка, челото в сияй.
А слънчевият глас и тук долита
и гали сетивата ти безкрай.

Опитай се да бъдеш нему равна
и знай - ще те дари с това
да имаш истинска хармония, но славна
с нетленната си, в чистота душа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...