24.04.2013 г., 10:09

Отблясъци

1.2K 1 0

 

Отблясъци се сипят от кристала
и в миг земята напоена е с Любов.
Защото знаеш, че чрез теб е цяла
надеждата за светъл благослов.

Не, още няма сивота в косите
и няма бръчка, челото в сияй.
А слънчевият глас и тук долита
и гали сетивата ти безкрай.

Опитай се да бъдеш нему равна
и знай - ще те дари с това
да имаш истинска хармония, но славна
с нетленната си, в чистота душа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...