May 1, 2012, 7:51 PM

Отбой

Poetry » Other

603 0 1

Да спрем
да си попълним
зàпасите от любов!
Тъй много битките
ни изтощиха!
Онези, виртуалните,
в които ний сме бог
и уж държим
Съдбата за юздите.
Тогава нямаме
наблизо санитар да задържи
кръвта, докато капе
в чернозема.
Това са тези битки,
във които знаме
ще свалим,
да се превържем с него
наранени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Отдавна не бях те чела, мила 67, липсваха ми бойките ти стихове!

2012-05-02T15:42:12+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0