Останали без капчица доверие
и сърца, премръзнали от студ.
Самотни, проядени от лицемерие,
във чувствата един към друг.
Погълнати от вечното съмнение,
без пътека помежду си и без брод.
Приклещени от мъртвото вълнение,
в пипалата на проклетия живот.
Обгърнати от страх и отчуждение,
с пресъхнали, безизразни очи,
вървим към храма за спасение,
на нашите отчаяни души.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
