Вървя към теб, чуваш ли ме?
Чуваш ли стъпките ми в нощта?
Или и тях не чуваш, защото се сливат с дъжда?
Чуваш ли как приближавам се до теб и ти шептя?
Или и думите ми ти не чуваш, глух си за моите слова?
Наблюдавам те!
Ти знаеш, че съм твърде близо, но аз се чувствам толкова далеч от теб и подминавам те!
© Катрин Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
