Отдаде ми душата си съдбовно
Отдаде ми душата си съдбовно,
но спомен в сърцето затаи -
затуй накуцва чувството любовно,
когато ми се вричаш в тишината ти.
В олтар превърна този спомен
и той проблясва с чувство нежно,
когато правиш там пореден помен,
а с мен летиш в небе безбрежно.
Съзря неволно в мен младеж,
напомнящ спомена протрит
и с тежко обвинение за грабеж,
наричаш ме ревниво и бандит.
Кое сега за теб е свидно -
огънят ни или споменът за друг?
И чувствам как ти е обидно,
но всичко туй си е недъг.
Душата ти от чистота блести,
но пази в сърцето спомен мил
и ето, че от болка ти
не знаеш кой къде е бил.
Откриваш в спомените добрината,
а аз чрез любовта те моля
и в сблъсък ражда се вината,
чертаеща полето на неволя.
Душата ти е в моята душа,
когато сливаме с жар ръцете,
но сърцето ти не влиза в игра
и моето чрез помена помете.
© Валери Рибаров All rights reserved.
