Aug 19, 2005, 9:52 AM

Oтдавна вече не съм жива 

  Poetry
1101 0 12

Стоя сама,а в очите ми сълзи напират,
по бузите се стичат и мокрят моето лице.
Стените четири душата ми раздират,
а тя се гърчи,готова да се предаде.

Спомените,като отдавна литналите птици
при мен завръщат се и пак
възвръщат ми кошмарите стотици,
а пред погледа ми самота и мрак.

Погледни ме!Аз отдавна вече не съм жива,
отдавна в мен кръвта е спряла да кипи.
Нима сега във тебе жалост има?
Нима сега ме гледаш с влюбени очи?

Поспри се!Нека заедно да помълчим.
Знаеш ли,аз не искам вече нищо от живота.
Той толкова отне ми и рани,
а в сърцето раната остава си дълбока.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??